Плодовете на прехода - кибрит в ръцете на деца

Върху децата проектираме собствените си несбъднати желания, мечти и копнежи на принципа "Аз като не съм имал това, поне то да го има". Но, правейки го, не си даваме сметка, че те може да не се нуждаят от същото и когато пораснат, да имат нужда от точно обратното. А понякога дори е невъзможно да разберат, че нещо не е наред и им липсва. И тогава вредите са повече.

Днес все повече родители залитат в посока на пълната свобода от най-ранна детска възраст в името на щастието на детето. Истината е, че единствената възраст в човешкия живот, в която детето може да бъде научено на социално приемливо поведение, уважение и правила, е във  възрастта до 7 г. И когато там това не се е случило, то никога след това, по никакъв начин и с никакви известни и неизвестни средства, не може да бъде компенсирано и наваксано.

Казано е, че "Държава, която не дава пари за образование, след време ги дава за полиция." В случая ще ги дава за затвори. Ако все още е останала държава, разбира се.

Още повече, че възрастта до 7 г. е твърде рано да се изживява като свобода, преди да са научени правилата. Всъщност свободата, дадена тогава, създава нещастни възрастни, които не знаят какво им е, какво не им достига, за да са щастливи и ги кара да се стремят към още и още, и още нещо, търсейки щастие и удовлетворение в живота си, но на практика стигат до поредното разочарование.

Това залитане към пълна свобода във възрастта до 7 г., когато детето има нужда от правила, разумно поставени граници и изграждане на навици, ще ни изправи пред още по-големи проблеми в обществото след време от тези, които наблюдаваме днес - деградация, престъпност, не зачитане на нищо и липса на респект към каквото и да било.
То е като да дадеш кибрит в ръцете на децата и да храниш илюзията, че може би няма да направят пожар.

Ако всички ние като възрастни, учители, но най-вече като родители не се събудим и не разберем това, след 8-10 г. ще бъде фатално късно и непоправимо.

Колкото повече играчки, задоволяване на капризи, желания и прищявки даваме сега, толкова по-голяма ще е разрухата и пропадането надолу в бездната утре.

Ако не знаем как да го направим като родители, може би понякога е добре да се вслушаме в хора, които знаят. Но и за това, първо е нужно да осъзнаем и признаем за себе си, че нещо не знаем, за да го потърсим извън нас. Защото чашата не може да бъде напълнена, ако е вече пълна. Може да се долее съзнание само там, където има поне малко свободно място за това.

Иначе всички сме сведущи по всички въпроси и днес берем горчивите и стипчиви плодове на това възпитание на прехода – от 1989 г.  насам. Защото тогавашните деца днес са родители с всички ползи и вреди от този преход, които предават на децата си, а резултатите от това родителство ще ни залеят утре.

Люлия