Децата
нямат усещането, че са нещо различно от света. Докато са малки, те изживяват
себе си като едно цяло със света наоколо и за тях всичко е истинско, всичко е
истина, затова децата в повечето случаи не умеят да лъжат. От друга страна,
трудно си спомняме детството, защото тогава сме били щастливи, били сме в
хармония със себе си и света, а когато сме в хармония, няма спомени. Затова и
така носталгично мечтаем да се върнем там - с едно необяснимо вътрешно чувство,
което не е свързано с конкретен образ, а просто с желанието да сме там.
Децата
се сливат с околния свят и всичко, което идва от него към тях, им влияе без
прегради. Ролята на възпитателя е да им внесе малко антипатия, за да се научат
да се пазят, а не просто да плуват безметежно в него.
Кой
и кога направи света едно място, от което трябва да пазим децата и ние като
възрастни също трябва да се пазим от него? Къде е точката на пречупване? И
защо, ако това е правилният начин да се живее, след това, като възрастни,
хвърляме луди пари, за да се научим да бъдем щастливи като децата и да си
върнем отново хармонията със света?
Всичко
това е било нужно да се извърви в името на човешката еволюция. Но днес все
повече усещам, че настъпва времето за обратното броене. Всички тези духовни
практики, семинари, учения как да бъдем в баланс и хармония, как да управляваме енергиите, думите, мислите, са доказателство,
че в еволюцията и развитието си сме се отклонили от нещо истинско. Потъвайки
все повече в материализма, /което също е било нужно за един етап от този път/,
сме загубили усета си за истинското и важното, което носим като хора и това все
повече става различимо по празнотата в погледа и душите.
Осъзнаването
на проблема е първата стъпка към разрешаването му. Значи е време. Време е да си
върнем душите и отново да продължим еволюцията по пътя на хармонията между
материя и дух. Между ум и сърце. Между нас и света. Време е.
Нека
направим крачката, разширим съзнанието си и отворим душите си към необятността
на тази вселена с всичко видимо и невидимо в нея.
В
пълнота и хармония да обгърнем целия свят заедно със себе си в него.
Люлия
22 август 2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар